Почвено здраве

Много е важно да дефинираме и пазим термини като “здрава почва”, “регенеративно земеделие” и подобни. Изпуснахме малко момента и вече звучат като “еко”, “био”, “зелено”. Новото “устойчиво” в земеделието.

Иначе какво е почвено здраве? Това е способността на почвата да функционира като екосистема, която поддържа растения, животни и хора. Ключова дума тук е система. Здравето на почвата включва неговите подформи:

• “физично здраве” - добра структура (агрегати, пори), добро въздушно и водно движение;

• “химично здраве” - балансирани и достъпни хранителни елементи, подходящо pH, ниска токсичност (соленост, тежки метали);

• “биологично здраве” - активни аеробни микроорганизми - гъби, бактерии, протозои, нематоди, други микро и макро артроподи, дъждовни червеи или т.нар. Soil Food Web (почвената хранителна мрежа). 

Първото зависи от второто и третото, второто от първото и третото и третото от… На теория трябва да работят заедно на ниво почва.

Ако се върнем на въпроса дали може да умре почвата. От екосистемна гледна точка тя може да загуби способностите си да функционира. На физично, химично и биологично ниво. Не мога да си представя степен на токсичност или механизация, която да приключи живота до последната бактерия. Аеробна или анаеробна, полезна или патогенна - все някой вид ще остане. Тогава отговорът вероятно е “не”. Сигурно това е имал предвид професорът. 

Такова положение обаче устройва ли ни? Устройва ли културните растения? Нещата не се свеждат само до бактерии. Бактериално доминирана почва без естествен цикъл на хранителни вещества; среда, благоприятна за “плевели”, патогени и прочие.

Това е the dead dirt, за която говори Д-р Илейн. Все пак искаме храна да гледаме. Почвата след години конвенциално земеделие е чудесният клиент за едностранчиви зелени иновации, щамове азотфиксиращи бактерии, прецизно внасяне на хербициди и пръскане с дронове. Сами по себе си няма да спасят почвата, но биха могли да допринесат за нейното оздравяване. Ако ние и подобни инструменти работим в система.