Може ли да умре почвата?

Какво е почвата? Chatgpt я определи като “горният рохкав слой на земната повърхност, в който растат растения 🌱.“ За съжаление “рохкав” е последното, с което бих дефинирала почвите на нашия фокус - земеделските земи. Корави и ерозирали вероятно им приляга повече. В по-голямия им процент. Не случайно

д-р Илейн Ингхам прави значима разлика между “dirt” и “soil”. 

Както я е дефинирал бащата на почвената наука Ханс Джени, почвата е три неща:

1. минерали - пясък, илеста фракция (тиня) и глина;

2. органична материя

3. (кислородолюбиви) организми.

Всеки може да извърти написаното, така че да му пасне на целите. Например, възпитаниците на химическата индустрия се фокусират основно върху точка едно и я допълват, че “неорганични, разтворими минерали трябва да се добавят към тази „инертна носеща матрица“, за да се снабдяват растенията с хранителни вещества.” Подобно за по-биологично насочените се предлагат, например, бактерии Bacillus sp. в туби за “здрава почва” и оптимизиране на развитието на растенията.

За да може едно нещо да е здраво, то значи може и да се разболее. За да прави тези неща, то би следвало и да е живо. Значи може и да умре. И тук Chatgpt допълва горното си изречение: “По-просто казано — това е „живата кожа“ на Земята.” Колко да е “просто” обаче?

От новите регламенти на Европейската комисия и рекламите на химическите национали, напредничавите лаборатории и иновативните зелени компании - всички спрягат “здравето на почвата” като основата на нашето бъдеще. Колко обаче знаем за почвата и нейното здраве? И за работата с нея като система от взаимовръзки между условия, биология, растения и хранене. 

Докато един от добрите професори по агрохимия у нас попита пред аудиторията на събитие за “Деня на почвата” през декември миналата година: “Може ли да умре почвата, че ние я спасяваме?”. Аз лично леко се опулих. Сат Гуру може и да падна от мотора. А вие как мислите? Жива ли е почвата и умира ли тя неусетно почти?